Jul 4, 2010, 5:08 PM

Любовта - вечната и святата

  Poetry » Love
901 0 0

                      

                         Очите ти, мило ми момче,

                         очите ти ми казват всичко...

                         Ръцете ти, ръце на мъж,

                         привличат ме в прегръдка силна...

                         Косите ти, мило ми момче,

                         желая нежно да погаля...

                         да се изгубя в твойте рамене,

                         да те целувам до забрава...

                                       Раздялата бе тежка и за двама...

                                       Болката във теб и мен остана...

                                       Последен поглед и сълза в очите...

                                       Последен миг и... после... скри се...

                          Бих искала да бъда твоя свят!

                          Бих искала да ме обичаш!

                          Бих искала с любов да те даря!

                          Живота си със теб да споделя!

                          Да бъдем двама в радост и в тъга...

                          да създадем семейство, дом, деца...

                          Бих искала с любов да те даря!...

                          В прегръдките ти нежни да се приютя....

                                          Любовта е една и остава!

                                          Тя е вечна и свята за мен!

                                          Тя е всичко, което аз имам

                                          и искам да ти дам!

                          Очите ти, мило ми момче,

                          желая нежно да погаля...

                          Да се изгубя в твойте рамене...

                          Да те целувам до забрава...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...