mira-radi (Христина Радомирова)
156 296
10.05.2011 г., 21:36 ч.

Люляк 

  Поезия » Любовна
841 1 5

ЛЮЛЯК

За тялото ми жаден той дойде
и китка люляк ми поднесе...
Душата ми незнайно накъде
в самотен полет се понесе.

 

След ласките на строен непознат
остана в мене самотата,
защото само тя на този свят
най-истински ми е позната.

 

Отиват си илюзии, мечти,
заглъхват стъпки в тишината...
Неказаните думи ще шепти
в сърцето ми отново самотата!

 

И само нощем в моите очи
звездите тайно се оглеждат...
А люлякът във вазата стърчи
като увяхнала надежда!

© Христина Радомирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно трагично любовно чувство! Такава е голямата любовна лирика!
  • Хареса ми, но бих предпочела ,,като аромата на надежда'' Поздрави!
  • Тъжно, но животът не спира цъфтежа си. С друг аромат и форма може би, остава само да ни хареса. Което е най-трудно, поне за мен
  • Прекрасен стих, Хриси!
    Тъжен и много истински...
    Приятелски поздрав!!!
  • Харесах!
Предложения
: ??:??