Люляк
ЛЮЛЯК
За тялото ми жаден той дойде
и китка люляк ми поднесе...
Душата ми незнайно накъде
в самотен полет се понесе.
След ласките на строен непознат
остана в мене самотата,
защото само тя на този свят
най-истински ми е позната.
Отиват си илюзии, мечти,
заглъхват стъпки в тишината...
Неказаните думи ще шепти
в сърцето ми отново самотата!
И само нощем в моите очи
звездите тайно се оглеждат...
А люлякът във вазата стърчи
като увяхнала надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
