Люляк

Poetry » Love

979 1 5

ЛЮЛЯК

За тялото ми жаден той дойде
и китка люляк ми поднесе...
Душата ми незнайно накъде
в самотен полет се понесе.

След ласките на строен непознат
остана в мене самотата,
защото само тя на този свят
най-истински ми е позната.

Отиват си илюзии, мечти,
заглъхват стъпки в тишината...
Неказаните думи ще шепти
в сърцето ми отново самотата!

И само нощем в моите очи
звездите тайно се оглеждат...
А люлякът във вазата стърчи
като увяхнала надежда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

chergligan (Костадин Костадинов)

Силно трагично любовно чувство! Такава е голямата любовна лирика!

2013-09-24T15:47:11+03:00
elenasim1 (Елeна)

Хареса ми, но бих предпочела ,,като аромата на надежда'' Поздрави!

2011-05-11T20:26:38+03:00
svetulkova (Светла Славчева)

Тъжно, но животът не спира цъфтежа си. С друг аромат и форма може би, остава само да ни хареса. Което е най-трудно, поне за мен

2011-05-11T11:43:38+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Прекрасен стих, Хриси!
Тъжен и много истински...
Приятелски поздрав!!!

2011-05-10T23:13:04+03:00
valia1771 (Ивон)

Харесах!

2011-05-10T22:17:33+03:00