Люляк

May 10, 2011, 9:36 PM

Poetry » Love

839 1 5

ЛЮЛЯК

За тялото ми жаден той дойде
и китка люляк ми поднесе...
Душата ми незнайно накъде
в самотен полет се понесе.

След ласките на строен непознат
остана в мене самотата,
защото само тя на този свят
най-истински ми е позната.

Отиват си илюзии, мечти,
заглъхват стъпки в тишината...
Неказаните думи ще шепти
в сърцето ми отново самотата!

И само нощем в моите очи
звездите тайно се оглеждат...
А люлякът във вазата стърчи
като увяхнала надежда!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

chergligan (Костадин Костадинов)

2013-09-24T15:47:11+03:00

Силно трагично любовно чувство! Такава е голямата любовна лирика!
elenasim1 (Елeна)

2011-05-11T20:26:38+03:00

Хареса ми, но бих предпочела ,,като аромата на надежда'' Поздрави!
svetulkova (Светла Славчева)

2011-05-11T11:43:38+03:00

Тъжно, но животът не спира цъфтежа си. С друг аромат и форма може би, остава само да ни хареса. Което е най-трудно, поне за мен
ekstasis (Михаил Цветански)

2011-05-10T23:13:04+03:00

Прекрасен стих, Хриси!
Тъжен и много истински...
Приятелски поздрав!!!
valia1771 (Ивон)

2011-05-10T22:17:33+03:00

Харесах!