danda (Даниела)
358 1129
3.08.2010 г., 14:51 ч.

Люляково акостиране 

  Поезия » Любовна
651 0 6

Тихомълком изплувам в прегръдката чужда

и по другите устни неизменно горя,

в нейното тяло сякаш своите корени пуснах,

в непознато докосване моите длани болят.

В нейния поглед като люляков дъжд акостирах,

във парфюма ù тежък, аз съм онзи нежен букет,

и след нея разпилените чувства във тебе събирам,

и подреждам ги бавно в тежко дишащ куплет.

Просто няма как от мен да избягаш -

и тъгата ти смугла ухае на мен.

Като вино тръпчиво сетивата разтапям

и сълза съм изплакана скришно в мъжкия ден.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??