danda (Даниела)
358 1120
Aug 3, 2010, 2:51 PM

Люляково акостиране 

  Poetry » Love
690 0 6

Тихомълком изплувам в прегръдката чужда

и по другите устни неизменно горя,

в нейното тяло сякаш своите корени пуснах,

в непознато докосване моите длани болят.

В нейния поглед като люляков дъжд акостирах,

във парфюма ù тежък, аз съм онзи нежен букет,

и след нея разпилените чувства във тебе събирам,

и подреждам ги бавно в тежко дишащ куплет.

Просто няма как от мен да избягаш -

и тъгата ти смугла ухае на мен.

Като вино тръпчиво сетивата разтапям

и сълза съм изплакана скришно в мъжкия ден.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??