Белее душата ми - пресъхнала от мечти…

Богат съм със нея, а и фар построих на плажа.

От него - покани изпращам по пасажите лъскав сафрид,

свиквам племето. Племето на приятелите…

Че разпиляха се пиуксите като шепа орлови пера.

И непокръстени растат децата им из планетата.

А ние - шамани и воини - градим и пазим за тях

вигвамите и ловните си полета.

Вече трийсет луни се търкулнаха зад Големия хълм,

но стиска здраво юздите - събира ни Вожда…

Аз - с боговете говоря, но напоследък те нещо мълчат.

Елате! Жертва да принесем - каквато можем.

Тук, от брега на голямата синя вода,

да изпратим по братски поредния залез…

Да се помолим: „Дано не е последен!” - а след това -

с хоризонта преплели бради - да помечтаем…