Люспа от сафрид върху вигвама на следобеда
Белее душата ми - пресъхнала от мечти…
Богат съм със нея, а и фар построих на плажа.
От него - покани изпращам по пасажите лъскав сафрид,
свиквам племето. Племето на приятелите…
Че разпиляха се пиуксите като шепа орлови пера.
И непокръстени растат децата им из планетата.
А ние - шамани и воини - градим и пазим за тях
вигвамите и ловните си полета.
Вече трийсет луни се търкулнаха зад Големия хълм,
но стиска здраво юздите - събира ни Вожда…
Аз - с боговете говоря, но напоследък те нещо мълчат.
Елате! Жертва да принесем - каквато можем.
Тук, от брега на голямата синя вода,
да изпратим по братски поредния залез…
Да се помолим: „Дано не е последен!” - а след това -
с хоризонта преплели бради - да помечтаем…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Чернев Все права защищены
