22.04.2009 г., 8:45

Лъвов мост

1K 0 8

 

Лъвов мост

 

Над Владайска река,

пряко «Сливница» проснат,

там стоиш 120 години.

Ти си мостът, от който

софийският космос

ни поглъща,

веднага щом минем. 

 

Що народ се изтича

през теб ежедневно,

все едно две реки ти пропускаш.          

Булевардът с тополите

носи душевност.

Лъвов мост -

мост на смесени чувства.

 

Четири бронзови лъва

пазят стар идеал.

Впиват в нас,

пълни с ярост зеници.

Още търсят в тълпата

кой се бе подиграл

и ги беше създал без езици.

 

Някой бе ги обрекъл

със лека ръка.

Уж царе - а безполови твари.

Днес пристъпвам виновно,

на пръсти край тях,

сякаш грешката

аз съм направил.

 

А народът тече.

И водата тече.

Греховете ни носи.

Отнася.

До един бронзов лъв

стои малко момче.

Преминавайте!

Няма опасност!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, тъга... това ражда мълчанието под такива стихотворения!
  • тук съм... на шарения мост...

    почитания!
  • Наистина са смесени чувствата на човек, преминаващ през Лъвов мост. Пътна артерия на София е, но атмосферата около него е подтискаща.
    Но си заслужава хубавия Ви стих!
    Поздрави, г-н Калчев!
  • Лъвов мост -

    мост на смесени чувства.
    ---
    точно така
    поздрави за хубавото стихотворение
  • Винаги минавам с натежало сърце от там, би трябвало да е един от най-силните и красиви символи на София, а всъщност ме отблъсква, лъха на мръсотия и беднотия, мирише на изгорели газове... Как успя да му придадеш романтичен образ не знам... но се радвам, че го направи. Благодаря ти, че ме събуди.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...