22 апр. 2009 г., 08:45

Лъвов мост

1.1K 0 8

 

Лъвов мост

 

Над Владайска река,

пряко «Сливница» проснат,

там стоиш 120 години.

Ти си мостът, от който

софийският космос

ни поглъща,

веднага щом минем. 

 

Що народ се изтича

през теб ежедневно,

все едно две реки ти пропускаш.          

Булевардът с тополите

носи душевност.

Лъвов мост -

мост на смесени чувства.

 

Четири бронзови лъва

пазят стар идеал.

Впиват в нас,

пълни с ярост зеници.

Още търсят в тълпата

кой се бе подиграл

и ги беше създал без езици.

 

Някой бе ги обрекъл

със лека ръка.

Уж царе - а безполови твари.

Днес пристъпвам виновно,

на пръсти край тях,

сякаш грешката

аз съм направил.

 

А народът тече.

И водата тече.

Греховете ни носи.

Отнася.

До един бронзов лъв

стои малко момче.

Преминавайте!

Няма опасност!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, тъга... това ражда мълчанието под такива стихотворения!
  • тук съм... на шарения мост...

    почитания!
  • Наистина са смесени чувствата на човек, преминаващ през Лъвов мост. Пътна артерия на София е, но атмосферата около него е подтискаща.
    Но си заслужава хубавия Ви стих!
    Поздрави, г-н Калчев!
  • Лъвов мост -

    мост на смесени чувства.
    ---
    точно така
    поздрави за хубавото стихотворение
  • Винаги минавам с натежало сърце от там, би трябвало да е един от най-силните и красиви символи на София, а всъщност ме отблъсква, лъха на мръсотия и беднотия, мирише на изгорели газове... Как успя да му придадеш романтичен образ не знам... но се радвам, че го направи. Благодаря ти, че ме събуди.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...