22 abr 2009, 8:45

Лъвов мост

1.1K 0 8

 

Лъвов мост

 

Над Владайска река,

пряко «Сливница» проснат,

там стоиш 120 години.

Ти си мостът, от който

софийският космос

ни поглъща,

веднага щом минем. 

 

Що народ се изтича

през теб ежедневно,

все едно две реки ти пропускаш.          

Булевардът с тополите

носи душевност.

Лъвов мост -

мост на смесени чувства.

 

Четири бронзови лъва

пазят стар идеал.

Впиват в нас,

пълни с ярост зеници.

Още търсят в тълпата

кой се бе подиграл

и ги беше създал без езици.

 

Някой бе ги обрекъл

със лека ръка.

Уж царе - а безполови твари.

Днес пристъпвам виновно,

на пръсти край тях,

сякаш грешката

аз съм направил.

 

А народът тече.

И водата тече.

Греховете ни носи.

Отнася.

До един бронзов лъв

стои малко момче.

Преминавайте!

Няма опасност!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, тъга... това ражда мълчанието под такива стихотворения!
  • тук съм... на шарения мост...

    почитания!
  • Наистина са смесени чувствата на човек, преминаващ през Лъвов мост. Пътна артерия на София е, но атмосферата около него е подтискаща.
    Но си заслужава хубавия Ви стих!
    Поздрави, г-н Калчев!
  • Лъвов мост -

    мост на смесени чувства.
    ---
    точно така
    поздрави за хубавото стихотворение
  • Винаги минавам с натежало сърце от там, би трябвало да е един от най-силните и красиви символи на София, а всъщност ме отблъсква, лъха на мръсотия и беднотия, мирише на изгорели газове... Как успя да му придадеш романтичен образ не знам... но се радвам, че го направи. Благодаря ти, че ме събуди.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...