ЛъвСко

По земята скитала се твар:

тиха, мрачна, носеща товар –

разум, похот, чувство, жар…

И все мечтаела да бъде цар.

Нерада тъй обхождала света,

страдаща, обичаща в плътта

и с отрова се церила тя в нощта,

но не ранила ничий дух в деня.

Тварта бог нарекъл я Скорпион

и дарил я с мистичен полутон,

ала в царството, където кон

за господар си има Лъв на трон.

Сетне господ на скорпиона рекъл:

„Теб със сила чиста съм обрекъл,

но мисли как отровата би стекъл,

че току-виж живота ти изтекъл.

Туй, което мислиш, че желаеш,

не би ценил без да помечтаеш.

Лъвското сърце ще го познаеш

в добра душа, която сам изваеш.

Търпеливо себе си гради и знай:

съчетанието най-висшо е и рай

ще сътвори – без начало и без край –

интелекта в творчески съюз създай!

И както без народи империя не става,

Император без Императрица остарява.“

Скорпион добро и злото не забравя

и към господа тогаз снага възправи:

„Боже, не мисли за мойте мисли,

ала не допускай друго да те мисли

и когато моя сън ми се избистри,

ще зная свойте помисли пречисти.

Туй сърце във мене аз познавам,

но лъвското най-свято е признавам

и в него единното ще сътворявам,

докато с истина доброто защитавам.

С лъвско жило искам да се пробода,

подобно значимата за свят пчела

и в едно да доживеем до смъртта,

посрещайки в Едното вечността!“

19.IX.2011

Камен Тодоров ©