6.07.2024 г., 14:16

М

574 3 5

Ти сещаш ли се... М?!
Там някъде адрес забравен,
в бяло стихче без картинки,
шепти и стене ...зова отправен.
Ти сещаш ли се ...М ?!
Или пак си казваш.."Да го духа!",
но знай, вятърът небрежен,
с дъжда... в Душата чука.
Ти сети ли се ... М?! 
Или пак с очи ме гониш?
...как в най щастливите моменти,
за  вятъра, във вятъра на капчици се рониш ...М?! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато човек е наранен или ядосан какво ли не пише...
    Преди си драскахме в тетрадките, а сега тук.
  • Петър1 (Петър Димитров) - вятърът небрежен в дъжда ще си чука където иска. нали е небрежен!
    Днес срещнах в едно стихо и "сърцето на душата" и се запитах по колко сърца имаме? На друго място пък дъждът чукаше с налъми по стъклата! Не е лесно да си поет, ала още по-трудно е да си читател
  • Страхотни рими: “(да го) духа” - “чука”! Повече нямам какво да кажа.
  • М... така де...
    хареса ми!
  • Добре е, че някой знае как и какво да отговори...
    М?
    Но навярно мълчанието е "злато в блато!?
    М?
    Нестандартно, оригинален монолог, който търси диалог,но времето на отговорите е в лятна ваканция!
    Поздравления за написаното от теб,Миг31!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...