6 июл. 2024 г., 14:16
М
Ти сещаш ли се... М?!
Там някъде адрес забравен,
в бяло стихче без картинки,
шепти и стене ...зова отправен.
Ти сещаш ли се ...М ?!
Или пак си казваш.."Да го духа!",
но знай, вятърът небрежен,
с дъжда... в Душата чука.
Ти сети ли се ... М?!
Или пак с очи ме гониш?
...как в най щастливите моменти,
за вятъра, във вятъра на капчици се рониш ...М?!
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Петър1 (Петър Димитров) - вятърът небрежен в дъжда ще си чука където иска. нали е небрежен!
Днес срещнах в едно стихо и "сърцето на душата" и се запитах по колко сърца имаме? На друго място пък дъждът чукаше с налъми по стъклата! Не е лесно да си поет, ала още по-трудно е да си читател
-
Страхотни рими: “(да го) духа” - “чука”! Повече нямам какво да кажа.
-
М... така де...
хареса ми! -
Добре е, че някой знае как и какво да отговори...
М?
Но навярно мълчанието е "злато в блато!?
М?
Нестандартно, оригинален монолог, който търси диалог,но времето на отговорите е в лятна ваканция!
Поздравления за написаното от теб,Миг31!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Преди си драскахме в тетрадките, а сега тук.