Jul 6, 2024, 2:16 PM

М

  Poetry
571 3 5

Ти сещаш ли се... М?!
Там някъде адрес забравен,
в бяло стихче без картинки,
шепти и стене ...зова отправен.
Ти сещаш ли се ...М ?!
Или пак си казваш.."Да го духа!",
но знай, вятърът небрежен,
с дъжда... в Душата чука.
Ти сети ли се ... М?! 
Или пак с очи ме гониш?
...как в най щастливите моменти,
за  вятъра, във вятъра на капчици се рониш ...М?! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато човек е наранен или ядосан какво ли не пише...
    Преди си драскахме в тетрадките, а сега тук.
  • Петър1 (Петър Димитров) - вятърът небрежен в дъжда ще си чука където иска. нали е небрежен!
    Днес срещнах в едно стихо и "сърцето на душата" и се запитах по колко сърца имаме? На друго място пък дъждът чукаше с налъми по стъклата! Не е лесно да си поет, ала още по-трудно е да си читател
  • Страхотни рими: “(да го) духа” - “чука”! Повече нямам какво да кажа.
  • М... така де...
    хареса ми!
  • Добре е, че някой знае как и какво да отговори...
    М?
    Но навярно мълчанието е "злато в блато!?
    М?
    Нестандартно, оригинален монолог, който търси диалог,но времето на отговорите е в лятна ваканция!
    Поздравления за написаното от теб,Миг31!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...