М

Poesía

570 3 5

Ти сещаш ли се... М?!
Там някъде адрес забравен,
в бяло стихче без картинки,
шепти и стене ...зова отправен.
Ти сещаш ли се ...М ?!
Или пак си казваш.."Да го духа!",
но знай, вятърът небрежен,
с дъжда... в Душата чука.
Ти сети ли се ... М?!
Или пак с очи ме гониш?
...как в най щастливите моменти,
за вятъра, във вятъра на капчици се рониш ...М?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

troia (Катя Иванова)

Когато човек е наранен или ядосан какво ли не пише...
Преди си драскахме в тетрадките, а сега тук.

2024-07-06T16:59:30+03:00
palenka (П Антонова)

Петър1 (Петър Димитров) - вятърът небрежен в дъжда ще си чука където иска. нали е небрежен!
Днес срещнах в едно стихо и "сърцето на душата" и се запитах по колко сърца имаме? На друго място пък дъждът чукаше с налъми по стъклата! Не е лесно да си поет, ала още по-трудно е да си читател

2024-07-06T16:36:50+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Страхотни рими: “(да го) духа” - “чука”! Повече нямам какво да кажа.

2024-07-06T16:05:54+03:00
palenka (П Антонова)

М... така де...
хареса ми!

2024-07-06T16:03:12+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Добре е, че някой знае как и какво да отговори...
М?
Но навярно мълчанието е "злато в блато!?
М?
Нестандартно, оригинален монолог, който търси диалог,но времето на отговорите е в лятна ваканция!
Поздравления за написаното от теб,Миг31!

2024-07-06T14:28:20+03:00