2.10.2025 г., 19:13

Мъгла

202 1 0

като в сънлива мечта…

в мъглата не погледнах.

 

Мъгла, която крие пътя,

както времето крие истината.

 

и така трябва да е.

 

Не всичко е родено,

за да оцелее в паметта.

Някои неща живеят само,

за да бъдат забравени —

 

като пламък,

който знае,

че ще изгори.

 

като вечна пролет

на живия блян.

 

И в хаоса

не открих смисъл,

а само отражението на собствената си тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© kompot Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....