2 окт. 2025 г., 19:13

Мъгла

201 1 0

като в сънлива мечта…

в мъглата не погледнах.

 

Мъгла, която крие пътя,

както времето крие истината.

 

и така трябва да е.

 

Не всичко е родено,

за да оцелее в паметта.

Някои неща живеят само,

за да бъдат забравени —

 

като пламък,

който знае,

че ще изгори.

 

като вечна пролет

на живия блян.

 

И в хаоса

не открих смисъл,

а само отражението на собствената си тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© kompot Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...