4.09.2009 г., 12:25

Магазин за души

1.5K 1 6

Магазин за души

 

Тъмна улица. Мъждукащ фенер. Мрачна картина.

Мраморно-бяла сграда тъмнината руши.

Магазин. Що за стока зад витрината синя?

Боже мой! Продават се бели и черни души.

 

В хладната зала продавачът е сивобезличен -

никакви чувства в очите му, даже и грам.

Бърка сред стоката бавно със вид безразличен -

вади, претегля, продава на килограм.

 

Душите са стока! Абсурдно! Бели и черни

днес се продават на дребно. Какъв парадокс!

Но явно се търсят! Опашка. В костюми вечерни,

в палта от визон, модерно облечен Бос...

 

Босякът изчаква своя ред търпеливо.

Дошъл е с надежда, защото няма пари.

Дали ще бъде възможно - е молбата свенлива -

свойта бяла душа за черна да замени?

 

- Всеки трябва да плаща! Замяна не може! -

отсича и махва продавачът с ръка.

Босякът си тръгва със своя проблем невъзможен -

в тоя черен живот, с тая бяла душа...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За съжаление такава е истината!
  • !
    Поздрави!
  • ... останах без думи ...
  • Интересно!- С пари си купуваме черни души (за черни дни) да сме в синхрон с живота!
    За миг помислих, че магазинерът е самият Дявол, но той не би пропуснал такава възможност за заменка.
  • Много силни чувства и замисъл.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...