4.09.2009 г., 12:25

Магазин за души

1.5K 1 6

Магазин за души

 

Тъмна улица. Мъждукащ фенер. Мрачна картина.

Мраморно-бяла сграда тъмнината руши.

Магазин. Що за стока зад витрината синя?

Боже мой! Продават се бели и черни души.

 

В хладната зала продавачът е сивобезличен -

никакви чувства в очите му, даже и грам.

Бърка сред стоката бавно със вид безразличен -

вади, претегля, продава на килограм.

 

Душите са стока! Абсурдно! Бели и черни

днес се продават на дребно. Какъв парадокс!

Но явно се търсят! Опашка. В костюми вечерни,

в палта от визон, модерно облечен Бос...

 

Босякът изчаква своя ред търпеливо.

Дошъл е с надежда, защото няма пари.

Дали ще бъде възможно - е молбата свенлива -

свойта бяла душа за черна да замени?

 

- Всеки трябва да плаща! Замяна не може! -

отсича и махва продавачът с ръка.

Босякът си тръгва със своя проблем невъзможен -

в тоя черен живот, с тая бяла душа...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За съжаление такава е истината!
  • !
    Поздрави!
  • ... останах без думи ...
  • Интересно!- С пари си купуваме черни души (за черни дни) да сме в синхрон с живота!
    За миг помислих, че магазинерът е самият Дявол, но той не би пропуснал такава възможност за заменка.
  • Много силни чувства и замисъл.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...