В прокъсано късче беззвездие
парченца копнежи загръщаш.
В пътеки от обиграни жестове
следите от теб се препъват.
Безкраят във мене е лудост от страсти,
отхвърлила всяка свенливост.
Защото...
В душата ти виждам
как в огъня зъзнеш
от страстния порив
за гнездене.
И синкаво в мрака е
мъжкото тяло,
с което обичаш ме.
Магична действителност -
душата продавам си,
да мога да я разбия
и
сто дявола да обвият телата ни
в света литургия.
Разбира се,
по-просто е
да те обичам
в зениците
на негнездила птица.
За тебе пък -
да си тръгнеш,
до мен
непристигнал.
А вчера
почистих
прозореца...
МУЗИКА>>>Мъж без любов-Енгелбърт Хъмпърдинг
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени