Магистрати
Най-замислено премислят.
Еднооко смятат
на хиляда половината,
корена квадратен.
Служат, слушат.
Дали клетва.
Глухи за камбаната.
А в най-малката ни клетка,
въздухът го няма.
Те са важни,
те са книжни.
Нямат ръкавели,
но са горди в тези тоги -
алени шинели.
Калиграфски, с чисти длани
пишат резолюции.
А пък нощем под юргана
будят се с полюции.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
