Най-замислено премислят.
Еднооко смятат
на хиляда половината,
корена квадратен.
Служат, слушат.
Дали клетва.
Глухи за камбаната.
А в най-малката ни клетка,
въздухът го няма.
Те са важни,
те са книжни.
Нямат ръкавели,
но са горди в тези тоги -
алени шинели.
Калиграфски, с чисти длани
пишат резолюции.
А пък нощем под юргана
будят се с полюции.
© Христина Комаревска All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
