Най-замислено премислят.
Еднооко смятат
на хиляда половината,
корена квадратен.
Служат, слушат.
Дали клетва.
Глухи за камбаната.
А в най-малката ни клетка,
въздухът го няма.
Те са важни,
те са книжни.
Нямат ръкавели,
но са горди в тези тоги -
алени шинели.
Калиграфски, с чисти длани
пишат резолюции.
А пък нощем под юргана
будят се с полюции.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
