25.02.2018 г., 10:07

Магия

902 8 22

Лодката целува кея

двамата със теб

притискаме тела

скрили се от чужди

погледи във нея

устните мълвят

любовните слова.

Морето скрито

ни подслушва

ласкае ни

с поредната вълна

светът скован от догми

ни напуща

над нас небе

под нас е синева.

Тръпките,

родени в нас

преливат

докосването-огън

милувката-бездна

чайките над нас

за миг притихват

и тях обзема ги

магията на Любовта.

 

Февруари,2018

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...