Лодката целува кея
двамата със теб
притискаме тела
скрили се от чужди
погледи във нея
устните мълвят
любовните слова.
Морето скрито
ни подслушва
ласкае ни
с поредната вълна
светът скован от догми
ни напуща
над нас небе
под нас е синева.
Тръпките,
родени в нас
преливат
докосването-огън
милувката-бездна
чайките над нас
за миг притихват
и тях обзема ги
магията на Любовта.
Февруари,2018
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
