14.06.2009 г., 19:44

Магия

572 0 0

                                      МАГИЯ

 

                 Живеех свободен като птица -

                 прелитах от клон на клон.

                Ти омая ме с погледа на жрица –

                 потърсих при теб подслон.

 

                  Със дни от обич ме зазида –

                   верига от любов ми изкова.

                  В море от страсти като мида,

                   изчиствам хулените слова.

 

                   На кръстопът останах да живея,

                    към тебе пътища водят отпреди.

                    Мечти върху камък ще посея.

 

                     … Даже там любов ще се роди.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...