Jun 14, 2009, 7:44 PM

Магия

  Poetry
573 0 0

                                      МАГИЯ

 

                 Живеех свободен като птица -

                 прелитах от клон на клон.

                Ти омая ме с погледа на жрица –

                 потърсих при теб подслон.

 

                  Със дни от обич ме зазида –

                   верига от любов ми изкова.

                  В море от страсти като мида,

                   изчиствам хулените слова.

 

                   На кръстопът останах да живея,

                    към тебе пътища водят отпреди.

                    Мечти върху камък ще посея.

 

                     … Даже там любов ще се роди.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...