18.05.2010 г., 17:36

Магия

1.1K 0 0

                       

 

 

   Вълшебница с пръчица алена

   чудеса навред сътворява

   Обикаля тя света ни непокварена

   облечена в рокля бяла


   Тя ходеща бродеща скитаща

   с пръчката си ни докосва

   Омайна весела и от радост бликаща

   нас хората често омагьосва


   Потупна и мене веднъж

   обърнах се аз напълно нехаеща

   Казах ù сприхаво "Къш!"

   ала остави ме тя влюбена и сияеща

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЗаМеЧтАнОтО ДеТе Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...