May 18, 2010, 5:36 PM

Магия

  Poetry » Love
1.1K 0 0

                       

 

 

   Вълшебница с пръчица алена

   чудеса навред сътворява

   Обикаля тя света ни непокварена

   облечена в рокля бяла


   Тя ходеща бродеща скитаща

   с пръчката си ни докосва

   Омайна весела и от радост бликаща

   нас хората често омагьосва


   Потупна и мене веднъж

   обърнах се аз напълно нехаеща

   Казах ù сприхаво "Къш!"

   ала остави ме тя влюбена и сияеща

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЗаМеЧтАнОтО ДеТе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...