May 18, 2010, 5:36 PM

Магия

  Poetry » Love
1.1K 0 0

                       

 

 

   Вълшебница с пръчица алена

   чудеса навред сътворява

   Обикаля тя света ни непокварена

   облечена в рокля бяла


   Тя ходеща бродеща скитаща

   с пръчката си ни докосва

   Омайна весела и от радост бликаща

   нас хората често омагьосва


   Потупна и мене веднъж

   обърнах се аз напълно нехаеща

   Казах ù сприхаво "Къш!"

   ала остави ме тя влюбена и сияеща

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЗаМеЧтАнОтО ДеТе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...