Вълшебница с пръчица алена
чудеса навред сътворява
Обикаля тя света ни непокварена
облечена в рокля бяла
Тя ходеща бродеща скитаща
с пръчката си ни докосва
Омайна весела и от радост бликаща
нас хората често омагьосва
Потупна и мене веднъж
обърнах се аз напълно нехаеща
Казах ù сприхаво "Къш!"
ала остави ме тя влюбена и сияеща
© ЗаМеЧтАнОтО ДеТе All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
