Магия
Магия
Полунощ. Тела преплели,
стрелки се любят
върху цифрата дванадесет.
До мене спиш. Така...
поспи - невинен във съня.
Защото даже Бог
е уморен и сладко дреме.
Отвънка бродят духове и сови.
Сега е време
като магьосница да сторя
древната магия...
Ще бъде от любов и за любов!
Вратата на съня ти
ще открия.
Ще вляза със опасния си ключ.
С оная мекота от безкомпромисност,
изваяла неземната ми сила.
Започвам да нареждам
като домино
около теб парченца витороги
от луни-
да бъдеш ти Луната на духа ми!
Да обикаляш запленен около него!
В ръкава си съм сбрала ветрове
и ги размесвам леко
със неродени стръкчета трева,
за да е свежа любовта!
Сега разбърквам бисери сълзи
със бисери от смях -
да оцелява тя
във скучна святост
и в примамлив грях!
Изричам заклинания
върху перо
от орльовата грива -
да бъде любовта ни
волна и щастлива!
Накрая с тоя слънчев лъч,
във пазва,
откъснат от зарана-
сърцето ти пробождам.
А светещата рана
да бъде пентаграм на любовта!
Нетленно-пламъчен,
без суета...
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
