Магия
МАГИЯ
В зеления парк край Дунава стар
днес времето сякаш е спряло
и носи реката копнеж и печал
с ленивото си огледало...
Под пъстрите сенки цветя и треви
обгрижват мира и покоя
и чайките сякаш притихват дори
в красивото царство и зноя...
Със сила добра и пак в самота
ме вика отново реката
и птичият хор припява едва,
съзвучен с мира на водата...
Магия-сълза и приказна мощ
живеят в реката огромна
и бърза духът ми натам ден и нощ,
неспирно, откакто се помня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Цонева Всички права запазени
