Jul 4, 2014, 4:45 PM

Магия

  Poetry
1.1K 0 1

                 МАГИЯ


В зеления парк край Дунава стар

днес времето сякаш е спряло

и носи реката копнеж и печал

с ленивото си огледало...

 

Под пъстрите сенки цветя и треви

обгрижват мира и покоя

и чайките сякаш притихват дори

в красивото царство и зноя...

 

Със сила добра и пак в самота

ме вика отново реката

и птичият хор припява едва,

съзвучен с мира на водата...

 

Магия-сълза и приказна мощ

живеят в реката огромна

и бърза духът ми натам ден и нощ,

неспирно, откакто се помня...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...