4 июл. 2014 г., 16:45

Магия

1.1K 0 1

                 МАГИЯ


В зеления парк край Дунава стар

днес времето сякаш е спряло

и носи реката копнеж и печал

с ленивото си огледало...

 

Под пъстрите сенки цветя и треви

обгрижват мира и покоя

и чайките сякаш притихват дори

в красивото царство и зноя...

 

Със сила добра и пак в самота

ме вика отново реката

и птичият хор припява едва,

съзвучен с мира на водата...

 

Магия-сълза и приказна мощ

живеят в реката огромна

и бърза духът ми натам ден и нощ,

неспирно, откакто се помня...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...