МАГИЯ

В зеления парк край Дунава стар

днес времето сякаш е спряло

и носи реката копнеж и печал

с ленивото си огледало...

Под пъстрите сенки цветя и треви

обгрижват мира и покоя

и чайките сякаш притихват дори

в красивото царство и зноя...

Със сила добра и пак в самота

ме вика отново реката

и птичият хор припява едва,

съзвучен с мира на водата...

Магия-сълза и приказна мощ

живеят в реката огромна

и бърза духът ми натам ден и нощ,

неспирно, откакто се помня...