4 jul 2014, 16:45

Магия

  Poesía
1.1K 0 1

                 МАГИЯ


В зеления парк край Дунава стар

днес времето сякаш е спряло

и носи реката копнеж и печал

с ленивото си огледало...

 

Под пъстрите сенки цветя и треви

обгрижват мира и покоя

и чайките сякаш притихват дори

в красивото царство и зноя...

 

Със сила добра и пак в самота

ме вика отново реката

и птичият хор припява едва,

съзвучен с мира на водата...

 

Магия-сълза и приказна мощ

живеят в реката огромна

и бърза духът ми натам ден и нощ,

неспирно, откакто се помня...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...