4 jul 2014, 16:45

Магия

  Poesía
1.1K 0 1

                 МАГИЯ


В зеления парк край Дунава стар

днес времето сякаш е спряло

и носи реката копнеж и печал

с ленивото си огледало...

 

Под пъстрите сенки цветя и треви

обгрижват мира и покоя

и чайките сякаш притихват дори

в красивото царство и зноя...

 

Със сила добра и пак в самота

ме вика отново реката

и птичият хор припява едва,

съзвучен с мира на водата...

 

Магия-сълза и приказна мощ

живеят в реката огромна

и бърза духът ми натам ден и нощ,

неспирно, откакто се помня...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...