През юни ставам неспокойна.

Вълшебна сила тихо  ме зове

да тръгна в маранята знойна

към позлатено от жита поле.

Да се изкъпя във позлата,

венец от мак да изплета

и взела сила от земята 

добра и мъдра да се преродя.

Да стана щедра като нива,

нежна като житен клас –

нали през нива изкласила

 в живота съм навлязла аз?!

През юни ставам неспокойна.

В съня ми шушнат си жита,

звучи ми музика омайна

и птици махат ми с крила.

И тръгвам като самодива 

под  грейнали над мен звезди.

Прегръщам ябълката  дива,

където мама ме роди.

Чувствам как кръвта във мене

на силни струи  пак тече.

И се прераждам обновена

с пречистено, добро сърце