9 июн. 2010 г., 23:03

Магия

561 0 0

През юни ставам неспокойна.

Вълшебна сила тихо  ме зове

да тръгна в маранята знойна

към позлатено от жита поле.

 

Да се изкъпя във позлата,

венец от мак да изплета

и взела сила от земята 

добра и мъдра да се преродя.

 

Да стана щедра като нива,

нежна като житен клас –

нали през нива изкласила

 в живота съм навлязла аз?!

 

През юни ставам неспокойна.

В съня ми шушнат си жита,

звучи ми музика омайна

и птици махат ми с крила.

 

И тръгвам като самодива 

под  грейнали над мен звезди.

Прегръщам ябълката  дива,

където мама ме роди.

    

Чувствам как кръвта във мене

на силни струи  пак тече.

И се прераждам обновена

с пречистено, добро сърце

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...