Jun 9, 2010, 11:03 PM

Магия

  Poetry » Other
558 0 0

През юни ставам неспокойна.

Вълшебна сила тихо  ме зове

да тръгна в маранята знойна

към позлатено от жита поле.

 

Да се изкъпя във позлата,

венец от мак да изплета

и взела сила от земята 

добра и мъдра да се преродя.

 

Да стана щедра като нива,

нежна като житен клас –

нали през нива изкласила

 в живота съм навлязла аз?!

 

През юни ставам неспокойна.

В съня ми шушнат си жита,

звучи ми музика омайна

и птици махат ми с крила.

 

И тръгвам като самодива 

под  грейнали над мен звезди.

Прегръщам ябълката  дива,

където мама ме роди.

    

Чувствам как кръвта във мене

на силни струи  пак тече.

И се прераждам обновена

с пречистено, добро сърце

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...