Магия лъжовна
Воля ли беше? Не знам.
Ти ме напусна, защото
в мъката често съм сам
и величая... доброто.
Всичко ми взе и затри
с лека ръка любовта ни.
Нашите минали дни
ти подпечата с кръвта ми.
Има ли смисъл поне
всичко, което ти пиша?
Ти ли се чувстваш добре?
Аз от епоха не дишам!
Аз съм загубен в деня,
който е вечер дъждовна.
Ти си потайна жена
и си магия лъжовна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
