5.07.2007 г., 14:50

Магията на думите

1K 0 4

Къде се раждат думите - не зная.

Това е тайна, някаква омая...

Къде извират римите - не виждам.

Далече е магичният им извор.


И стиховете сякаш не създавам аз,

по-скоро те над мене имат власт -

ръката ми използват за проводник,

а листът бял - за изповедник.


И сила някаква, по-мъдра от човека

им вдъхва смисъл, който в мен не свети.

По-древно е от мен това незнайно чудо -

то слово е и мъдрост... а и нещо друго...


Аз търся отговор в ума си

и лутам се, без нещо да открия,

а отговорът идва във стиха ми -

това е явно някаква магия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....