Магията на Тракийската нощ
МАГИЯТА НА ТРАКИЙСКА НОЩ
(опит за словесен превод на вълшебна картина)
Макар и безсмъртен
и много различен
по време, характер и вид,
не може да бъде
безкраен Денят.
Съгласно неземен закон,
валиден за всеки сезон,
завинаги той е обречен
да гасне със залеза вечен.
Напразно през лятото жарко,
замаян от своята мощ,
наивно си мисли Денят,
че той ще замести
дори и чаровната Нощ.
Сменила горещия ден,
с походка на горда кралица,
в изискан и строг тоалет,
пристига Тракийската Нощ.
Свенливо си сресва косите
с вълните
на древна Марица,
а после със майчинска нежност
покрива полето, селото и всичко
с една тишина,
която говори на някакъв странен,
вълшебен език.
И всичко от себе си дал,
почистил до блясък
небесния свод,
застинал е вечният вятър,
забравил за своя тромпет.
Звездите, начело с луната –
свидетели неми на толкова тайни,
са сякаш замръзнал ансамбъл
в безкраен космичен театър.
А въздухът... смаен,
оставен без всякакъв полъх,
стои неподвижен, омаен -
същински прозрачен кристал.
Гората е чудна, но жива картина.
Не трепват дървета и храсти –
строени за почест войници.
Превърнато цялото в слух,
загубило дъх,
дори и бездушното време
готово е сякаш
да спре махалото вечно.
Като балеринки игриви,
запалили малки искрици,
унесени в танц фееричен,
проблясват красиви светулки.
А стари, замислени дъбове,
във чийто огромни къдрици
навярно живее и горският дух,
броят и пресмятат на ум,
годишните кръгове,
на своите дънери.
И чувстваш как този всемирен покой,
изтривайки мрачните мисли
и всичките твои неволи,
тревоги и немощ,
повдига незрима завеса.
Започваш да чуваш щурците
и тихия писък
на влюбени прилепи,
примесен с примамващи звуци
на нощните птици
и меките стъпки
на млади възбудени котки.
Безкрайният ромон
от чучур на стара,
забравила свойте години чешма,
се смесва със нежния плисък
на палави речни води,
които разменят си клетви за вярност
с очакващи страстна целувка,
неплачещи вече крайбрежни върби.
Дори ти се струва, че чуваш
потайни въздишки на млади сърца,
които посяват в душите онези...
дарени с магическа сила зрънца,
създали мечтите.
Обзето от чувства спонтанни,
притихнало в нейния скут,
разтваря се сякаш сърцето -
изчезнал е всякакъв смут.
Забравил за всичко,
заслушан във този
вълшебен концерт,
не искаш да вярваш,
че може да свърши
и ТЯ -
Тракийската Нощ.
© Христо Запрянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да си публикуваш творчество в сайт, като "Откровения" предполага да очакваш някой да сподели мнение за публикацията ти.
Да не приемаш моето мнение е твоя привилегия на автор. И все пак, едва ли има две мнения, че всякаква форма на неподходящо заглавие (като например "Опит за ........"
е една осакатяваща текста характеристика. Всъщност, акцентът беше върху това да си го кръстиш "Лятна тракийска нощ", което (едва ли има две мнения) е в пъти по-удачно. Иначе не разбирам с какво чувствата биха били "осъкатени", когато се търси по-доброто качество в един текст.
Damaskin (Константин Костов), случайно забелязах, че ме споменаваш със сравнения и епитети. А аз нямам никаква представа нито ти кой си, нито съм чувал долуспоменатият от теб ВВ. Във всеки случай тази форма на фамилиарничене е доста под (к)ръста ми.
Надявам се, че не планираш да продължаваш да обсъждаш каквото и да било, свързано с мен, под <u>чужди</u> произведения.
А на теб, Христо, ти пожелавам още много нощи на вдъхновение в Тракия. -
Красиви картини! Почувствах тракийската нощ!
Разкош!
-
харесах адски много поздравления
-
Вълшебна е твоята тракийска нощ, приятелю!
Толкова е красива!
Удоволствие бе да прочета! -
Вълшебно, наистина - очарователно, вдъхновяващо...
-
Мария, вашият ник е на Арчил Салакаури от една хубава кавказка книга, която сме чели неведнъж. Харесвам пастирката на светулки, но да не си правим гаргара с Тракия. И нейните нощи.
-
Познавам тракийската нощ, защото самата аз съм тракийка.Заставам зад поетичния рисунък на Христо.Кажете, вие, спорещите - това не е ли поезия?
"Сменила горещия ден,
с походка на горда кралица,
в изискан и строг тоалет,
пристига Тракийската Нощ.
Свенливо си сресва
косите
с вълните на древна Марица..."
Поздравявам те за стихотворението, Ице! -
Защо сте сложила въпросителна след "Цялата творба дъха на природа и красота"?
Съмнения?
Харесвам творбата. -
Имаш право на мнение, разбира се. И за какво махленско ниво говорим - споменах, че прилепите в любовен период не са тихи, нито пък котките, а и нощните птици не са интровертни.
Кой от махалата може да каже това за "Лятна Тракийска нощ"?
Пушка е стихотворението. -
Damaskin,
Какъв си, какво си правил, какво и как си спасявал, си е твоя работа,пък ако искаш публукавай го. А това, че не харесваш стихотворението, което съм написал пък си твое право.
Само че, ако си си помислил, че ще успееш да ме въвлечеш в дискусия и то на махленско ниво, тотално си се заблудил.
А това, което си написал оставям без кометар, защото съм приел, че не си заслужава. Нали и аз имам право на мнение? Сега вече го знаеш. Итересно ми е как би реагирал на едно чудесно поетично "жаден дъжд"! В крайна сметка става въпрос за поезия, а не за научен реферат.
Все пак би ми било интересно да прочета нещо твое и ако наистина много ми хареса, даже ще ти се извиня. -
Благодаря за поздрава,Константин!Радвам се,че тези твои сини очи не гледат лошо.Поздравявам всички нощни откровени приятели със :
"Звездите,начело с луната-
свидетели неми на толкова тайни,
са сякаш замръзнал ансамбъл
в безкраен космичен театър." -
Станислава, наистина сте права за всемирния покой в гората през нощта. Имах предвид всемирна тишина с прилепи, котки и нощни птици, но през деня. Поздрав и от мен.
-
Константин,може би щеше да си прав,ако тук се описваше всемирна тишина. Но "всемирен покой" в гората,и то през нощта,е нормално да включва всички изброени шумове.Които са описани,между другото,много нежно! Поздрав!
-
Изследовател съм на прилепите, а и на нощните животни. Чел съм го ред по ред.
"И чувстваш как този всемирен покой" не е равно на:
"тихия писък на влюбени прилепи" (силен си е писъка, не е обичайното пърхане при излизане за храна);
+
"примесен с примамващи звуци на нощните птици" (улулица как звънко пее, да не казвам за кукумявката в гората пред прозореца)
+
"меките стъпки на млади възбудени котки" (всички имат котки, не само аз страдам от възбудата им, а аз съм спасявал и диво коте от дърво в резервата "Купена"
= невъобразима Гюрултия, в която ни ромон, ни плисък на речни води, камо ли потайни въздишки на млади сърца можеш да чуеш.
Кашмирски ползва доста от Венеамин Венев в глупостите си (светла му памет на Вено, някои от стихотворенията му ги свиря на китара), та да не надскача ръста свой.
За туй стихотворение ми беше мисълта. Имам чудесно чувство към природата.
-
Томад, по въпроса има две мнения - твоето и моето. Че не приемам твоето е едно на ръка, независимо колоко си добър, защото аз съм израстнал в тракийската низина и чувствата,които съм изпитвал от нейните летни нощи ще си останат непокътнати. А ти като искаш опиши "твоите" нощи и в един ред. Аз просто не мога, а и не искам да ги...осъкатявам.
Знам, че не е прието да се отговаря по подобен начин в този сьйт, но аз не плащам данък "установени правила". -
Кашмирски,още като си видял дължината,явно си чел през ред...Прочети го пак!Само съвет!
-
Защо заглавието не си е "Лятна тракийска нощ"? Другото е излишно дълго.
Самият текст съдържа нелоши моменти, но се губят в прекалената му дължина. -
Славече, Славейче,
След твоя коментар ако погледнеш небето, ще видиш най-щастливото и гордо ангелче, на чийто крила с неземно красиви багри е изписано "Ице".
Така де, все още, поне засега, небето не е приватизирано.
Извинявам се на тези, които не са свикнали с моя хумор, но те пък са ДОБЛИ, както казваше синът ми, когато не можеше да казва "Р". -
Исках да цитирам редовете,които са ми харесали най-много,но трябва да препиша цялото стихотворение...Завладяващо докрай!
Спокойна нощ,Ице! -
Весе, харесало ти е, защото имаш чудесно чувство към природата.
Благодаря.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти за обаждането. Не става въпрос за заглавието, което и без това си е "Лятна тракийска нощ", а текста отдолу в скобите просто е поясняващ и не виждам какво и как утежнява.
Става въпрос за "Самият текст съдържа нелоши моменти, но се губят в прекалената му дължина." Там са двете мнения и вече ти обясних, че нямам намерение да вземам ножицата, защото още когато го писах се опитах да го направя, но ... не се получи. А и не бих написал нещо, само защото на някого(независимо кой) му харесва еди как си, а в същото време самият аз, по една или друга причина, в една или друга степен не приемам.
Благодаря и за пожеланието, но съм напуснал Тракия, преди да се родиш, а след като родителите ми починаха, посещенията силно се разредиха, без това в каквато и да е степен да изтрие спомените ми.
Що се отнася до Damаskin, се чудя защо въобще му отделяме някакво внимание. Прочети само какви перли е написал на тази страница, а въсщвост в сайта не е публикувал и ред.
Успехи!