Магията на Тракийската нощ
МАГИЯТА НА ТРАКИЙСКА НОЩ
(опит за словесен превод на вълшебна картина)
Макар и безсмъртен
и много различен
по време, характер и вид,
не може да бъде
безкраен Денят.
Съгласно неземен закон,
валиден за всеки сезон,
завинаги той е обречен
да гасне със залеза вечен.
Напразно през лятото жарко,
замаян от своята мощ,
наивно си мисли Денят,
че той ще замести
дори и чаровната Нощ.
Сменила горещия ден,
с походка на горда кралица,
в изискан и строг тоалет,
пристига Тракийската Нощ.
Свенливо си сресва косите
с вълните
на древна Марица,
а после със майчинска нежност
покрива полето, селото и всичко
с една тишина,
която говори на някакъв странен,
вълшебен език.
И всичко от себе си дал,
почистил до блясък
небесния свод,
застинал е вечният вятър,
забравил за своя тромпет.
Звездите, начело с луната –
свидетели неми на толкова тайни,
са сякаш замръзнал ансамбъл
в безкраен космичен театър.
А въздухът... смаен,
оставен без всякакъв полъх,
стои неподвижен, омаен -
същински прозрачен кристал.
Гората е чудна, но жива картина.
Не трепват дървета и храсти –
строени за почест войници.
Превърнато цялото в слух,
загубило дъх,
дори и бездушното време
готово е сякаш
да спре махалото вечно.
Като балеринки игриви,
запалили малки искрици,
унесени в танц фееричен,
проблясват красиви светулки.
А стари, замислени дъбове,
във чийто огромни къдрици
навярно живее и горският дух,
броят и пресмятат на ум,
годишните кръгове,
на своите дънери.
И чувстваш как този всемирен покой,
изтривайки мрачните мисли
и всичките твои неволи,
тревоги и немощ,
повдига незрима завеса.
Започваш да чуваш щурците
и тихия писък
на влюбени прилепи,
примесен с примамващи звуци
на нощните птици
и меките стъпки
на млади възбудени котки.
Безкрайният ромон
от чучур на стара,
забравила свойте години чешма,
се смесва със нежния плисък
на палави речни води,
които разменят си клетви за вярност
с очакващи страстна целувка,
неплачещи вече крайбрежни върби.
Дори ти се струва, че чуваш
потайни въздишки на млади сърца,
които посяват в душите онези...
дарени с магическа сила зрънца,
създали мечтите.
Обзето от чувства спонтанни,
притихнало в нейния скут,
разтваря се сякаш сърцето -
изчезнал е всякакъв смут.
Забравил за всичко,
заслушан във този
вълшебен концерт,
не искаш да вярваш,
че може да свърши
и ТЯ -
Тракийската Нощ.
© Христо Запрянов All rights reserved.
е една осакатяваща текста характеристика. Всъщност, акцентът беше върху това да си го кръстиш "Лятна тракийска нощ", което (едва ли има две мнения) е в пъти по-удачно. Иначе не разбирам с какво чувствата биха били "осъкатени", когато се търси по-доброто качество в един текст.
