25.10.2019 г., 22:04

Магията на Южните морета...

579 1 2

 

Магията на Южните морета...

 

Фантастично светлините

леко плъзгат се нататък,

дето сливат се с вълните

и със Слънчевият вятър...

 

Спират, стигнат ли до „Края“

и докоснат се в небето...

... Миг, но после пак играят

с вятър, но отвъд морето...

 

Всичко е така прекрасно:

толкоз светлина и вятър!...

До небето: синьо, ясно –

се докосва и Душата!...

 

А магията усещаш

във живота си реално,

пожелаеш ли тук нещо –

станало е незабавно...

 

Но магията да бъде

във нюанси експресивни,

често вдигат се грамади

от вълни като лавини...

 

Те превръщат светлината

в много цветове различни

и извиват се в дъгата:

седемцветни и магични...

 

Птиците не са единствени

(риби тук планират в бурите!...)

най-реални, не измислени:

към магията притурени...

 

А по струните небесни,

сякаш ангелски мелодии,

може от Сирени песни

да звучат, Страстта обходили,

 

та когато хоризонта

чуден остров ти покаже –

тръгваш без да се опомниш:

гибел да те чака даже!...

 

... Ей това е тя, Магията:

– в плен на Южните морета

омотава те Стихията

на Любовната щафета!...

 

25.10.2019.

Едно време в Южните морета

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...