Магията ти
Поиска от мен да направя магия.
Поиска от мен да намина край теб като сянка.
Заплаках, но тръгнах клишетата в мен да разбия.
Видях се с очи пъстроцветни.
С калинки играх си аз до насита,
но се препънах и ето ме гола и няма
до стената пред теб, отмаляла.
Поспрях да почина.
Цветове да прегърна в разтуха,
когато те няма.
Ти, огън и лед,
защо ме повика?
Раздираш пространства.
Подхвърляш ми залък
и нямам насита за теб,
когато съм в звяра прикрита.
Таня Кирилова
Поиска от мен да намина край теб като сянка.
Заплаках, но тръгнах клишетата в мен да разбия.
Видях се с очи пъстроцветни.
С калинки играх си аз до насита,
но се препънах и ето ме гола и няма
до стената пред теб, отмаляла.
Поспрях да почина.
Цветове да прегърна в разтуха,
когато те няма.
Ти, огън и лед,
защо ме повика?
Раздираш пространства.
Подхвърляш ми залък
и нямам насита за теб,
когато съм в звяра прикрита.
Таня Кирилова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
