Махмурлукът на миналото
712
0
0
Ще нося винаги пакетче ASPIRIN,
да ни пази от махмурлука на миналото твое.
Аз зная, той тайно идва всяка сутрин,
на пръсти стъпващ, безпокоен.
Тихо в стаята ни влиза,
носещ несбъднатите ти мечти,
после до главата ми все сяда
и припомня ми: ”Не си единствената ти!”
Тогава гневно взимам ASPIRIN-a,
разтварям таблетките във твоята душа,
там бавно те се утаяват
и заспиват в образ на обичана жена.
Така живеем ние с тебе,
приспивайки спомена за вечната любима,
но той ражда се отново всяка сутрин
и всеки път по част от мен умира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Касандра Всички права запазени
