Ще нося винаги пакетче ASPIRIN,

да ни пази от махмурлука на миналото твое.

Аз зная, той тайно идва всяка сутрин,

на пръсти стъпващ, безпокоен.

Тихо в стаята ни влиза,

носещ несбъднатите ти мечти,

после до главата ми все сяда

и припомня ми: ”Не си единствената ти!”

Тогава гневно взимам ASPIRIN-a,

разтварям таблетките във твоята душа,

там бавно те се утаяват

и заспиват в образ на обичана жена.

Така живеем ние с тебе,

приспивайки спомена за вечната любима,

но той ражда се отново всяка сутрин

и всеки път по част от мен умира.