3.05.2020 г., 13:29

Май е

1.5K 0 1

МАЙ Е

 

Венчелистчета ябълков цвят...
по кожата...
Нежно докоснати устни –
копринени...
Сочно открехнали стон... 
на очакване...
тръпки по тялото... 
Присъствие нечие... 
някакви пръсти... 
Ти ли изпрати вятъра?! 
Настръхнали пóмисли...

Опустошена женска осанка
от пламенни нежности...
грешни нощни пристрастия...
горещи скрити мечтания... 
И пак същият облик...
Докосвания скрили
срамежливо желания... 
И накъде там аромат...
на пролетно цъфнали ябълки...
Май е!
Не искам да чакам!

 

02 май 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...