МАЙ Е

Венчелистчета ябълков цвят...
по кожата...
Нежно докоснати устни –
копринени...
Сочно открехнали стон... 
на очакване...
тръпки по тялото... 
Присъствие нечие... 
някакви пръсти... 
Ти ли изпрати вятъра?! 
Настръхнали пóмисли...

Опустошена женска осанка
от пламенни нежности...
грешни нощни пристрастия...
горещи скрити мечтания... 
И пак същият облик...
Докосвания скрили
срамежливо желания... 
И накъде там аромат...
на пролетно цъфнали ябълки...
Май е!
Не искам да чакам!

02 май 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия