Май светът полудя
Май светът полудя с нечовешки размери
и се счупи без трясък копнежът ни фин.
Колосалната мъка взаимно катерим
и отдавна не можем спокойно да спим.
Непорочното време оказа се жрица
на една накърнена жестоко любов,
за която поетът е писал в тъмница
и е плакал самотен по изгрева нов.
Май светът полудя и това е нормално?
Прероди се човешкото тъмно в беди...
Днес светът е забравил какво е реално.
Той поредната лудост без напън роди.
Май денят се превърна в напудрена драма,
след която се давим в море от тъга.
Днес светът е зарязана в ъгъла дама,
на която подавам с усмивка ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
