Иржи (Ирина Филипова)
199 6666
12.04.2017 г., 23:09 ч.

Майчини сълзи 

  Поезия » Свободен стих, Друга
482 1 11

                               
                               
                МАЙЧИНИ СЪЛЗИ                  

                           посветено...

 

         Тя остана сама – едва трийсетгодишна
         на ръце със дете, без дом, без пари
         и чувство, че тя за света е излишна
         щом любимия мъж с таз съдба я дари...

         Борбата проточи се дълго, мъчително.
         Любов. Думи огнени и обещания.
         Изневяра. Развод . И... умопомрачително –
         Свидетел на нея – свекърва с признания!

         Че колко прекрасна жена е.Без вина.А снаха е!
         А той – техен син, но да търси си другаде дом!
         Каква ли файда бе, че тя оправдана е –
         животът ѝ свърши. Всъщност той бе погром!

         Тъй при тях тя живя цели двайсет години
         с много жертви... до края сама,
         но детето на топло нали бе и с роднини,
         а за нейната жертва – това бе съдба...

         И на възраст е вече жената, която
         се трудеше много и построи даже дом.
         Изучи детето и внуци отгледа, но самата
         оболяла е и живее с най-минорния тон...

         И тъжното тук е, че вече за всеки
         /За добро или зло те не са заедно с нея/
         тя е нищо. Не помни. Капризна. И трябва навеки
         да слуша. И "млък!" да ѝ кажат – да немее...

         И нищо, че тя е била толкоз смела
         и нищо, че  още е с ума и много знае
         и нищо, че доста от света е видяла –
         ако иска да плаче ! Но да си трае...

         Обидата стяга ѝ нощем душата.
         Сълзите си крие. Да бъде доволна,
         че пазар нявга правят й.Защото децата
         не искат ѝ мнение. Ни капризи подобни...

         Нахокат я. Кажат си думите тежки,
         а тук тя на воля – колко иска да плаче...
         После взема си дъх и по чисто човешки
         е простила. Защото е майка най-вече ! 


         12.04.2017

© Ирина Филипова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Каква изненада,Любо,съвсем надълбоко си отишъл!Не само на сериозни теми,ами и опити да пиша и за любов съм направила/няколко/ама пак на хумор избиват....Такава съм!Благодаря за оценката ти въобще!
  • Иржи, едва сега попаднах на това ти стихотворение и с удоволствие открих, че освен хумор можеш да пишеш и за сериозните неща, каквато без съмнение е майчината саможертва. Поздравления!
  • Радвам се ,Пепи,че си навлязла по-дълбоко в мен...Моите стихове са или тъжни,или автобиографични или хумористични.Но.....имам и едно "Искам за любов да пиша"Ще се посмееш/не излезе за любов,обаче/Въобще когато имаш време можеш да прочетеш още нещо...Аз така правя,за да се запозная с вас.
  • За съжаление, има много жени с подобна съдба, а ти така прекрасно си описала живота им...и страдание ...и неблагодарност...и жертва....и прошка! Поздравления, Иржи! Продължавай да пресъздаваш истории в стиховете си!
  • Благодаря за оценката,Ел!По правило преди да отговоря, разглеждам творбите на коментиралия ме,за да се запозная с него....Радвам се когато намеря сродни души...Защото за тях съдя само по стиховете им.
  • Благодаря,Силвия,че ме "извади от тъмното" и така ме оцени!
  • Прекрасно!
  • Благодаря,Катя.Неочакван беше твоя коментар,затова удоволствието е двойно.Приятни празници и до нови срещи!
  • Благодаря,Веси!Приятно ми е,че почти "топъл"откри тоя стих,писан посред нощ!Приятни празници!
  • Няма по-силна и всеотдайна любов от тази на майката. Поздрави!
  • Докосваща изповед за силата на майчината любов!
    Поздравления за стиха, Ирина!
Предложения
: ??:??