Майчини тегоби
Отцежда капка подир капка
от наранената зеница
небето. Сивата си шапка
догонва вятър с плащеница
развята – знаме подлудяло,
пронизва дървесата зимно.
Трепери бѝло побеляло,
осъмва махалата димно.
За лято бяха закопнели
цветята и тревите тучни,
но облаците долетели
заливат ги и тътнат звучно.
Изплаква майката природа
тегобите от сеч човешка.
Макар да сме от зла порода,
обича смъртната си грешка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
