Отцежда капка подир капка
от наранената зеница
небето. Сивата си шапка
догонва вятър с плащеница
развята – знаме подлудяло,
пронизва дървесата зимно.
Трепери бѝло побеляло,
осъмва махалата димно.
За лято бяха закопнели
цветята и тревите тучни,
но облаците долетели
заливат ги и тътнат звучно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up