Майчини тегоби
Отцежда капка подир капка
от наранената зеница
небето. Сивата си шапка
догонва вятър с плащеница
развята – знаме подлудяло,
пронизва дървесата зимно.
Трепери бѝло побеляло,
осъмва махалата димно.
За лято бяха закопнели
цветята и тревите тучни,
но облаците долетели
заливат ги и тътнат звучно.
Изплаква майката природа
тегобите от сеч човешка.
Макар да сме от зла порода,
обича смъртната си грешка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светличка Todos los derechos reservados
