1.03.2006 г., 23:22 ч.

Майчино сърце 

  Поезия
891 0 3
                              Майчино сърце

                    Старицата лежи в голямото легло,
                    като във въглени студени..
                    Нарежда дълго своето тегло
                    и стене силно Ванко..Ванко..

                    Бразди умора-скърби и неволи
                    надиплени в релефни сенки-
                    красиво е лицето и
                    и шепне нежно Ванко..Ванко..

                    Къде си моето дете?
                    Къде си сине -да те видя!
                    Тъй плаче майчино сърце
                    и моли тихо Ванко..Ванко..

© Стен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ГЛУПОСТИТЕ ,КАКТО ГИ НАРИЧАШ СА ВДЪХНОВЕНИ ОТ РЕАЛНИЯ ЖИВОТ НЕ СА НЯКАКВА ИЗМИСЛИЦА..
  • Поздрави!!! /6/
  • Нестихваща е майчината обич,тревога и болка за детето...
    Много силно,емоционално си го пресъздала!Поздрав!/6/
Предложения
: ??:??